Bright Future – не точно ревю, а разказ

Среща в тунелите

“Не …, моля ви…”
– Хей!
Хлапето още се мяташе в постелката си. И за най-големия непукист, какъвто бе Сталкер, бе ясно че не му е добре.
“Моля ви… БЯГАЙТЕ!”
– Казах ХЕЙ! Събуди се вече! – повтори раздразнено Сталкер.
Момчето се сепна и отвори широко очи. Огледа се и с радост установи че се намира на място различно от това в съня му.
– Къде… къде съм?
– Някъде. Не е важно. Всъщност има ли значение?

Така се запознаха преди 2 часа. Сталкер не обичаше компания. Движеше се сам – това бе най-практично, тук в тунелите. Когато си сам всичко което намериш остава за теб – храна, медикаменти, оръжия и дори враговете. А така и славата си беше само за теб.
Знаеха го из поселищата. Някои го обичаха, други – не, но опредено го познаваха.
Но не и хлапето. Разбра че то не бе чувало за него. Чудеше се дали всъщност това бе причината да го вземе със себе си.
… или пък бе заради самотата. Прекалено дълго бе обикалял из тунелите. Беше видял много и беше преживял много. Да, преживял бе точната дума, в противен случай сега нямаше да крачи към посоката, която бяха поели.
Всъщност може би заради мисията прие да е с този сополанко.

– Благодаря за лекарствата, господине.
Когато намери момчето не можа да си обясни защо му даде медикаменти. Не делеше този ценен ресурс с никого. Бе свидетел как живота напуска тялото много пъти – хора, мутанти, рептили – бе свикнал. Усмихна се, защото за последните две групи той бе лично отговорен. Хора не убиваше, но не им и помагаше – всеки трябваше да се оправя сам в този свят.
А светът определно се бе променил. Така говориха брадатковците в поселищата. Дали бе вярно? … Всъщност кой слуша тези едвам държащи се на краката си просещи старци?!?
Според тях, преди повече от 40 години всички хора са живеели Отгоре. Това е абсурд! Всеки знае че Отгоре няма нищо. Всичко загива! Няма как да издържи … на радиацията.
– Без благодарствени лиготии. Просто ги вземи.
– Благо… Мерс… Хмм-м. Да. – отвърна малко смутено хлапето.
– Знаеш, че нищо не е даром, нали?
Момчето трябва да се бе уплашило доста при тези думи, понеже Сталкер забеляза как то се отдръпна, готово да върне лекарствата.
– Да не сте Окултист?
Макар и да бе с противогаз, гръмкият смях на Сталкер се разнесе. Реши да махне маската, но поради друга причина. Изплю се.
– Аз Окултист?!? Как ли пък не.
Изплю се отново. След това се приближи към хлапето, хвана го за яката и го вдигна. Сбръчка лицето си и продължи да говори през зъби.
– Още веднъж ме наречи Окултист и ще те накарам да разбереш че има по-страшни неща от кошмара, който сънува преди малко. Тези ги мразя повече от Мутантите и Рептилите взети заедно. Празноглави фанатици, вярващи в свръхестественото. В божествената намеса и спасение. Знаеш ли момче в кое е спасението? А?
– Ами…
– Не те питам за да ми отговориш! Ето в това е спасението. Това е моят храм с пантеон от богове!
С другата ръка вдигна раницата си.
– Тук са Богът на огъня, Богът на плътта, Токсичният Бог и … Кали. – усмихна се отново. Не му се беше случвало да се усмихва толкова много за една година. – Кали, който най-бързо ще те избави от мъките ти.
Потупа автоматът Калашников, който висеше през рамото му. Бе зареден и със смъкнат предпазител постоянно. Винаги готов за действие, винаги готов да му служи.
– А сега да се върнем към сделката. Кажи ми какво знаеш, от какво бягаш от какво се страхуваш.
Сталкер натърти на последното. Беше сигурен, че вече хлапето бе увеличило с още един страховете си – страхът от него. Така трябваше, така бе редно! Всеки в поселищата или се възхищаваше, или се страхуваше от Сталкер, но най-често изпитваха и двете.

– Аз идвам от Фермата СанДан.
– Ооо. Знаех си че ще е интересно! Вчера на един от пазарите за оръжия чух да я споменават. Била пуста сега. Изоставена.
– Да – каза момчето и въздъхна. – Наложи се, понеже Те дойдоха. А ние спяхме и не бяхме готови за това. – добави то с тъжно лице.
– Кои са Те, момче. Не ме карай да ти изкарвам думите с ченгел, защото имам!
Малкият продължи разказа си. Описа ужасите от прииждащите отвсякъде плъхове. Големи плъхове. Гладни. И много. Влезли в бунгалата там започнали да гризат спящите фермери. Суматохата била ужасна. Писъците също. Всеки се опитвал да избяга, но било трудно, когато по себе си имаш палто от живи гладни плъхове.
– А ти как се измъкна?
Момчето погледна към обувките си, след това се почеса по ухото. На Сталкер не му трябваха повече обяснения и даде сам отговора.
– Ти си бил на пост, нали? Бил си в някоя наблюдателна кула до фермата и е трябвало да бдиш, да предупредиш останалите за идващата опасност. Но си заспал.
Очите на хлапето взеха да се наливат с влага и то започна да трепери. Това не спря Сталкер от желанието му да опише всичко и продължи.
– Пробудил си се от гласовете на пищящите ти приятели. Погледнал си към бунгалата и си видял през прозорците как те гинат. Стоял си вцепенен, до момента в който си решил да се измъкнеш. Тихо и полека в обратната посока си се изнизал. Без да направиш нищо за тях.
Бе удоволствие за Сталкер да опише ситуацията, но не и за момчето.
– Аз нямаше какво да направя. Нямаше как да им помогна! Беше прекалено късно. Ако бях станал 10 минути по-рано щеше да е различно, но…
– Какво щяхте да направите тогава.
– Фермата е оборудвана за защита. Има оръжия в бунгалата и брони. Имаше и поставени капани срещу Мутанти и Мародери. Но никой не предполагаше че ще бъдем нападнати от плъхове.
– Глупак! Явно старейшините във фермата са подозирали за нещо подобно. Затова са поставяли постове. Просто не е трябвало да заспиваш. Както и да е. Важното е че сега знаем къде има много стока. Тези оръжия плъховете няма как да ги използват и да отмъкнат. Така че всичко е ясно.
– Какво имате предвид с “Всичко е ясно”?
– Отиваме във Фермата СанДан. Ще ми покажеш къде са оръжията, броните и всичко ценно. Ще го взема и ще го продам на “Фермерския пазар”. – днес на Сталкер му бе особено духовито.
Момчето се опита да обясни, че за нищо на света не би се върнало в онази ферма. Много било вероятно плъховете да са още там, понеже хамбарите били пълни, а и по полето все още имало стока. Повтори че:
– Плъховете сигурно ще са още там.
– Това е причината да те взема с мен. Ще провериш лично каква е ситуацията.

И тръгнаха към фермата. Някои уверено, други не…

Историята продължава в настолната игра Bright Future на Verming Games.
(играта е създадена от българи)